Значителна част от зеленчуковите и овощните видове, както и родните растителни подправки, са богати на вкусови и ароматични вещества, които възбуждат апетита и храносмилателните процеси.
Поради ограничените ни познания в тази област вероятно остават неизвестни още редица жизненоважни или най-малкото стимулиращи здравето съставки в храната. Възможно е тяхното въздействие значително да отслабва вследствие на топлинната обработка или на индустриалния начин на преработка на хранителните продукти. А това, както и пълният отказ от сурова храна за по-дълги периоди от време, логично предизвиква нездрави състояния.
В медицинската литература от последните години се съобщава за едно вещество, което се съдържа в суровите зеленчуци и може да лекува язви на стомаха и дванадесетопръстника. Още не е доказано дали този проти-воязвен фактор трябва да се разглежда като есенциален ензим. Друг е въпросът, че подобни вещества не трябва да бъдат непременно есенциални, както да речем витамините или минералните вещества. В определени ситуации те могат да действат просто като жизнено стимулиращи и да влияят благоприятно върху психологическите възможности на организма, да повишават неговите защитни способности срещу инфекции или да стимулират неговия младежки растеж. Такава профилактична или терапевтична роля играят например горчичните масла, които въздействат като антибиотичните вещества. Те се съдържат в различните видове зелени салати, в хряна, в червените репички и зимната ряпа, в зеления лук, чесъна и праза и във всички видове зеле, като им придават специфичния лютив и парлив вкус. Горчичните масла се резорбират много добре от червата. Терапевтичното им ниво се регулира с дневна доза от 20 до 50 мг на човек, а това количество се съдържа в 10 до 40 г листа от зелена градинска салата или корени от хрян. Действието на горчичните киселини се концентрира преди всичко върху инфекциите на пикочопроводните пътища, върху възпалението на бронхите (остро или хронично), бронхопневмониите и възпалението на сливиците. Те въздействат и на редица вирусни инфекции – например реагират на грипните вируси и възбудителите на обикновените простудни заболявания при дневна доза от 40 до 60 мг бен-зилгорчично масло. Симптомите на болестта биват бързо подтискани и при редовно приемане на това количество в продължение на три дни болестта отшумява.
Други етерични масла и фенолкарбонови киселини също показват известно антибиотично, респективно про-тивогъбично действие срещу възбудителите на различни гъбични заболявания. Значително например е пичогойното действие на кафеената, хлорогеновата и феру-ловата киселина. За артишока се знае, че той възбужда секрецията на жлъчката и обмяната на холестериновите вещества. Като се знае, че освен етеричните масла, главестата салата съдържа и 0, 02 на сто алкалоиди, както и фенолкарболова, хлорогенова и ферулова киселина, става ясно, че хранително-физиологичната стойност на салатата не се изчерпва само със съдържащите се в нея всеобщо известни есенциални субстанции. Като се вземе предвид обстоятелството, че една част от тези вещества е лабилна по отношение на топлината (например антиязвеният фактор) или че при готвенето някои вещества лесно се изпаряват (например горчичните масла), тогава препоръката на прозорливите учени да се яде редовно и повече сурова храна придобива конкретен смисъл, макар и с уговорката, че тази препоръка е повече интуитивна.
Съдържание на статията