В Европа картофът си пробил трудно път. Когато през XVI век испанските завоеватели на царството на инките го донесли при завръщането си, хората направо го намразили. Дори ботаникът Раул Комбес го ругаел: „За всички хора това е най-противният зеленчук, обаче народът, който представлява по-голямата част от човечеството, се прехранва с него.“ Което народът правел по принуда, поне така било в Прусия, след като Фридрих I наложил с полицейска сила отглеждането на картофи. Върховният инспектор на франция Антоан Огюстен Парментие имал по-хитър метод да сближи поданиците си с омразната грудка: той поставил около картофените си ниви полиция, която да ги охранява денем. Успешна идея: нощем селяните тайно крадяли грудките от графската нива, предполагайки, че щом нещо е тъй строго охранявано, значи е много ценно. А всъщност хората не били чак толкова неоснователни в отхвърлянето на този зеленчук. Картофът е извънредно силно съпротивляващо се растение, което за своя защита срещу лакомите си врагове използва не само сапонини и ензиминхибитори, но също така и една отрова – наречена соланин, която може да предизвика силни оплаквания на храносмилателната система.
Хората обаче се научили да боравят с този нов зеленчук, да го варят и да го белят – и така победният поход на картофа вече не можел да бъде спрян. Това продължило до средата на нашия век, оттогава славата му спада все повече и дори чипсът и пържените картофки не са в състояние да доведат до обрат: през последните 40 години средната консумация на картофи на глава от населението в Германии е спаднала от 186кг на 72 кг годишно – и това води до огромни последици за здравето ни.
Есенциални хранителни вещества-витамин С, калий, скорбяла.
Биоактивни вещества баластни вещества ензиминхибитори сапонини, флавоноиди
Лечебни действия
Картофите понижават холестерина. Поради съдържанието на баластни вещества картофите имат положително влияние върху високото ниво на холестерина в кръвта.
Картофите – спирачка за рака картофите съдържат няколко ефикасни „борци“ особено срещу рака на дебелото черво: баластните вещества, които бързо изхвърлят извън тялото възможните канцерогени; сапонините, които се свързват с първичните галенови киселини и така предотвратяват образуването на опасните вторични галенови киселини; а освен това – ензимблокери, които могат да пречат на ензимите, отключващи образуването на тумори. Свидните, изстинали картофи съдържат освен това и много резистентна скорбяла, от която чрез бактериален разпад в дебелото черво се образува маслена киселина – вещество, отровно за раковите клетки.
Картофите – регулатори на телесното тегло
Картофите засищат, но от тях не се дебелее. Те съдържат 20% скорбяла, но в 100 г картофи има само 71 калории. И понеже скорбялата е сложна въглехидратна молекула от много отделни глюкозни единици, ензимите на храносмилането дълго се занимават с нея, докато я разградят в отделни части. Предимството е, че вие се чувствате дълго време сити, тъй като заредената енергия се запазва по-продължително.
Картофите съдържат и много калий. Този минерал е важен за запазването на клетъчния обем и за добре функциониращото провеждане на дразненията на сърцето.
Съдържание на статията
