Хроничният простатит е много разпространено заболяване. През последните години се среща все по-често. Поради това и поради факта, че поразява мъжа в активната възраст, както и последвалите го понякога нарушения в половия живот, той придобива все по-голямо медико-социално значение.
Хроничният простатит може да бъде последица на недостатъчно лекуван остър простатит, но в повечето случаи той се развива като първично заболяване, най-често след уретрит, цистит или пиелонефрит, като инфекцията попада в простатата по пикочните пътища. Освен по този път, инфекцията и при него може да се пренесе в простатата по кръвен или лимфен път от други възпалителни огнища в организма – гнойна ангина, циреи по тялото, зъбни грануломи и други.
За появата и развитието на простатита в такива случаи благоприятстватзастойните прояви в простатната жлеза, предизвикани най-често от полови дразнения при продължително полово въздържане, при полови излишества, онанизъм, хроничен запек, заседнал начин на живот, хронично травматизиране на областта на простатната жлеза при езда на кон, каране на велосипед или мотоциклет и т.н.
Когато по една или друга причина се получи кръвен застой и задръжка на простатен секрет в простатата тя се подува и набъбва. В началото този секрет е стерилен – без бактерии, но той представлява добра среда за развитие на бактериите и затова бързо се развива възпалителен процес.
Предразполагащо условие за развитието на хроничния простатит е и изтощението на организма след тежки общи или инфекциозни заболявания. Диабетът също много често благоприятствува развитието на хроничен простатит.
Така че инфекциозният хроничен простатит възниква в резултат на проникване и развитие на микроорганизми в простатната жлеза, най-често гноеродни бактерии, гонококи, трихомони, хламидии и други, но за неговото развитие имат значение много други фактори. Поради това хроничният простатит рядко е самостоятелно заболяване. В повечето случаи той се съчетава с други възпалителни огнища в пикочно-половата система – уретрити, цистити, пиелонефрити, орхиепидимити и други.
Измененията в простатната жлеза при хроничния простатит се характеризират с образуване на различни кухини в системата на жлезистата тъкан, вследствие на запушване на каналите и набиране на секрет в тях.
Хроничният простатит е заболяване, което може да предизвика най-различни прояви. Те не винаги са характерни и добре изразени, тъй като заболяването може да протече латентно, скрито, без особени прояви, може да се яви като едно звено от веригата възпалителни процеси на органите на пикочно-половата система или да се развие като усложнение на друго гнойно или общо заболяване.
И все пак за хроничния простатит са характерни тъпите постоянни болки в областта на простатата, които се усещат обикновено в областта между скротума и ануса – междинницата, кръста, правото черво, и се излъчват към външните полови органи – половия член и тестисите. Освен това болните усещат неприятни дразнения и парене в пикочния канал, особено сутрин при първото уриниране. Болките и неприятните усещания обикновено се засилват при продължително седящо положение и в другите случаи, когато се явява застой в простатата.
У някои болни след изхождане по голяма нужда, особено при наличен запек, или в края на уринирането се установява отделяне на секрет от простатната жлеза (белезникава лепкава течност), състояние, което се нарича простаторея. Това изтичане на простатен секрет се дължи на изтискване на отпуснатата простатна жлеза при преминаване на изпражненията или при свиване на мехурната шийка след уриниране.
Простатореята прави силно впечатление на болния и той започва да се безпокои, защото мисли, че изтича спермена течност. Всички тези прояви оказват известно нервно-психично въздействие и болният започва да мисли непрекъснато за заболяването си, по свой начин и често неправилно си обяснява различните прояви и смущения, вследствие на което често се явяват неврастении прояви – повишена раздразнителност, намалена работоспособност, безсъние и т.н.
Някои от болните получават разтройства и на половите функции – недостатъчна възбуда и ерекция, ускорена еякулация. При по-продължително заболяване може да настъпи и полово безсилие, изразяващо се най-често в липса на желание за полов живот, известно безразличие, което в повечето случаи се дължи на страхът от мисълта, дали ще се осъществи полов акт, отколкото на някакво сериозно засягане на половите органи и тяхната функция. Всички тези прояви смущават болните и някои от тях развиват невротичен синдром.
Всъщност при нелекувани болни и при напреднал възпалителен процес с обилно количество гноен простатен секрет може да се промени и спермената течност. Тя може да стане гнойна, понякога е рядка, с променен цвят и с промени в броя, подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите. Като причини за тези промени на спермата се приемат наличието на гной, бактерии и бактериални токсини, обилно количество слуз и промени в киселинността на спермената течност или по-общо казано токсичното въздействие на ненормалния простатен секрет, който не е в състояние да поддържа подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите.
В тези случаи нарушенията на половата активност вече може да се дължат до голяма степен и на вътрешно-секреторни смущения във връзка с нарушената функция на простатната жлеза.
При ректалното изследване на болните с хроничен простатит се откриват различно изразени промени на простатата – болезненост, неравна повърхност, неравномерна консистенция и т.н. При масаж на жлезата се отделя по-малко или по-голямо количество простатен секрет в който лапароскопски се откриват повишен брой левкоцити и намален брой на лецитиновите зърна, а бактериологично евентуално и причинителите на възпалението.
Съдържание на статията
