Родителската любов и контрол – ръка за ръка
Как да стане това? Труден въпрос.
Според американски психолози за това се изисква много такт и умение. Типичната реакция на много майки и бащи е да подлагат децата си на безкрайна словесна атака, от която в крайна сметка излизат изтощени родителите, без каквото и да било стратегическо преимущество.
Трябва да има по-добър начин от този да си крещим един срещу друг. Специалистите ни съветват да не спорим с нашия юноша, да не го подлагаме на непрестанни заплахи и обвинения с размахан показалец и порой обиди.
Тийнейджърите най-малкото обичат мама и татко да им натякват грешките и да им мърморят непрекъснато за тях. И когато това става, тяхната защитна реакция е да се правят на глухи.
Гневът не може да ги накара да се променят. Момчетата и момичетата отчаяно се нуждаят от приятел през този период на силна неувереност в самите себе си, от искрено уважение и зачитане на достойнството им.
Необходимо е родителите да изградят самочувствие и самоуважение у детето, като същевременно не правят компромис с нормите си по отношение на поведението. Добротата трябва да се съчетава с твърдата дисциплина.
Ако успеем да изградим взаимоотношения върху базата на любовта и контрола, значи сме постигнали успех. Трябва да направим най-доброто, на което сме способни, през годините на пубертета.
Нашата цел в тази ситуация е да предпазим съзряващото човече от скъпо струващи грешки с последици за цял живот като пристрастяване към наркотици, инцидентни сексуални връзки, бременност, провал в училище и т.н.
Не спирайте да уверявате вашите деца, че вие знаете как се чувстват те и колко им е тежко точно сега. Убеждавайте ги, че сте техни приятели и сте готови да им помогнете.
Би било добре всеки тийнейджър, изпаднал в затруднение, да знае, че тъкмо неговите родители са хората, които непрекъснато го покровителстват и му съчувстват дори тогава, когато е станал трудно поносим.
Съдържание на статията
