Ксантелазмата (плоска ксантома на клепачите) е плоско доброкачествено образувание с жълтеникав цвят под формата на леко надигната плака. По-често се намира на горния клепач във вътрешния ъгъл на окото. Ксантелазмата може да бъде единична, множествена или една от проявите на кожна ксантоматоза, при която подобни на ксантелазмата плаки се намират и по други части на тялото. Диагнозата се основава на външния вид на образованието. Ако се открие ксантелазма, се извършва изследване на липидния спектър на кръвта. Когато се открият нарушения, терапията е насочена към коригиране на съдържанието на липиди и холестерол в кръвта. За да се елиминира козметичен дефект, ксантелазмата се отстранява. Причини за ксантелазма Симптоми на ксантелазма Диагностика на ксантелазма Лечение на ксантелазма Цени за лечение Главна информация Ксантелазмата е получила името си от гръцките думи “xanthos” – златистожълт и “elasma” – плоча. Засяга предимно възрастни хора и най-често жени. Редица автори смятат, че ксантелазмата може да се разглежда като маркер за тежка атеросклероза и повишен риск от миокарден инфаркт. Причини за ксантелазма Точните причини за ксантелазмата не са известни. Кожната ксантоматоза се развива на фона на нарушен метаболизъм на мазнините в организма и представлява локални мастни натрупвания в папиларната дерма. Въпреки че ксантелазмата в тяхната структура практически не се различава от ксантома, с изолирания им вид, според данните от анализа, често не е възможно да се открият значителни нарушения на метаболизма на мазнините. Ксантелазма и ксантоми често се наблюдават при пациенти със затлъстяване, захарен диабет, микседем, липоидна нефроза, панкреатит, цироза на черния дроб, висок холестерол в кръвта. Ксантоматозата може да бъде наследствена. В такива случаи се развива генетично обусловено нарушение на мастната обмяна. Заболяването се проявява през първата година от живота. Симптоми на ксантелазма Ксантелазмата е леко надигната жълта плака, разположена върху горния клепач. Безболезнено е на допир и има мека текстура. По правило ксантелазмите се появяват и на двата клепача. Те могат да бъдат единични или множествени. В последния случай ксантелазмата може да се слее, за да образува бучки. Понякога ксантелазмата се слива в плътна жълта ивица с неравен контур, преминаваща през целия горен клепач. Ксантелазмата се характеризира с внезапна, без предшестващи промени в кожата на клепача, поява. Развитието му става постепенно и доста бавно, без да дава на пациента никакви субективни усещания. Ксантелазмата може да достигне размери от малък грах до голям боб. Той никога не претърпява трансформация в злокачествено новообразувание и не представлява заплаха за човешкото тяло. Въпреки това, големите и множествени ксантелазми, въпреки тяхната медицинска безвредност, представляват забележим козметичен проблем. Ако ксантелазмите са проява на ксантоматоза, тогава те често са придружени от лезия на долния клепач, върху която се образуват ксантоми. В този случай ксантомите се локализират и в други области на кожата: лицето, шията, коленните и лакътните стави, екстензорната повърхност на крайниците, задните части и др. Те могат да се появят върху лигавицата на мекото и твърдото небце, устните. Ксантомите могат да бъдат малки нодуларни (еруптивни), плоски под формата на плаки или туберкулозни под формата на големи възли с неравна повърхност. Диаметърът на тези образувания варира от 2 mm до 5 cm. В някои случаи ксантомите се сливат един с друг и се образува голяма плака с лобова структура. Получените ксантоми и ксантелазми персистират през целия живот. Постепенно те нарастват по размер, броят им се увеличава. Появата на ксантелазми и ксантоми при малки деца може да е признак на наследствена хиперхолестеролемична ксантоматоза, която след това се проявява като нарушения на сърдечно-съдовата система и черния дроб и може да бъде придружена от образуване на костни кисти. Диагностика на ксантелазма Пациентите с ксантелазма се съветват да се консултират с дерматолог и ендокринолог. Характерният външен вид и локализацията на ксантелазмата позволяват да се постави диагноза веднага след преглед на пациента. При изследване на ксантелазма или ксантома се използва натиск с предметно стъкло (диаскопия). Така се постига кървене на образуванията, което дава възможност ясно да се види жълтия им цвят. Не забравяйте да проведете изследване на липидния метаболизъм. За тази цел се предписва определяне на холестерола в кръвния серум и липопротеините. В някои случаи е необходима диференциална диагноза със сирингома, псевдоксантома еластични и неопластични заболявания на кожата. Лечение на ксантелазма
Ксантелазмата няма специфично лечение. Ако ксантелазмата или ксантоматозата се появят на фона на заболяване, което може да причини нарушение на метаболизма на мазнините, е необходимо лечение на това заболяване. Според показанията могат да се предписват инсулин, тиреоидин.
Пациентите с разкрито нарушение на липидния състав на кръвта или повишаване на холестерола трябва да следват диета с ниско съдържание на животински мазнини. За да направите това, животинските мазнини се заменят с растителни, например слънчогледово и зехтин. На такива пациенти с ксантелазма се предписват липотропни лекарства и средства за понижаване на холестерола. Те включват: цетамифен, пирикарбат, естери на ненаситени мастни киселини, липоева киселина, тиоктова киселина, диопонин, клофибрат. От билковите препарати липотропно действие имат: брезови пъпки, корен от глухарче, шипки, царевични близалца, сок от живовляк, цветя от безсмъртниче. Трябва да се помни, че тези лекарства имат холеретичен ефект и употребата им е противопоказана при нарушения на изхвърлянето на жлъчката през жлъчните пътища. При лечението на ксантелазма се използват никотинова и аскорбинова киселина, цианокобаламин, пиридоксин, калциев пангамат, холин хлорид. Хирургичното лечение на ксантелазми е показано по козметични причини. Извършва се чрез изрязване на ксантелазма, отстраняването му с лазер, електрокоагулация, криотерапия или унищожаване чрез радиовълнов метод. Отстраняването в повечето случаи се извършва под местна анестезия на амбулаторна база. Малките ксантелазми обикновено се отстраняват чрез диатермокоагулация. По-големите плаки се отделят с ножица и пинсета. Ръбовете на раната се намаляват и се смазват с железен сесквихлорид, който образува силна краста и позволява раната да заздравее с първично намерение в рамките на 1-1,5 седмици. След отделяне на ксантелазми с широка основа, ръбовете на раната се обгарят чрез диотермокоагулация. Когато ксантелазмите са съчетани с надвиснала кожна гънка на клепача, те се изрязват оперативно заедно с излишната кожа на горния клепач. За да се предотврати повторната поява на ксантелазма след операция, на пациента се препоръчва млечно-зеленчукова диета с изключване на животински мазнини и ограничаване на въглехидратите. Дневната норма на масло не трябва да надвишава 25g, слънчогледово – 75g.
Съдържание на статията
