“Критическата” възраст

“Критическата” възраст

Тя обхваща интервала от 5 години преди и още толкова след менопаузата (времето на спирането на ежемесечните кръвотечения), като маркира края на репродуктивния период у жената. Средната възраст за настъпването на менопаузата при българките е 47-52 години, като понякога ежемесечните кръвотечения може да продължат до 55 годишна възраст и дори до по-късно.

Станахте ли въображаеми и раздразнителни? Не можете да се разбирате с детето си? Поведението на съпруга ви изглежда странно? Може би вие или членовете на вашето семейство изпитвате възрастова криза. И тогава ще бъде полезно да се запознаете с концепцията на американския учен Е.Г. Ериксън, който пряко свързва поведението на хората с тяхната биологична възраст. Ерик Ериксън, най-четеният психоаналитик в САЩ от 20 век, ученик на Фройд и дъщеря му Анна Фройд, все още е малко известен у нас.

Нека вземем предвид факта, че всяка теория има своите грешки, защото развитието на всеки отделен човек е чисто индивидуално. Но в човешката природа има общи закони, познаването на които помага да се коригира отношението към човек, който е в етап на възрастова криза. Така…

Човешкият живот започва именно с криза, криза на раждането. Първият етап от човешкия живот е етапът на формиране на доверието на детето в живота. Спокойствието и уравновесеността, както и страхът и безпокойството се предават на детето от майката, а именно майката, а не бащата. Ето защо е толкова важно в първите месеци и години на развитие майката да е постоянно до детето, а не бащата или бабите и дядовците. Степента на доверие на бебето в света зависи от грижите, които се полагат към него. Нормалното развитие на детето се осъществява, когато нуждите му се задоволяват бързо, то не се чувства дълго време зле, приспива се и се гали, играе се и се говори. Поведението на майката е уверено и предвидимо. В този случай се развива доверие в света, в който е дошъл. Ако не получи подходяща грижа, се развива недоверие, плахост и подозрение. От това как се отнасяте към дете на тази възраст зависи какво ще стане то в бъдеще: лековерно или подозрително.

Кризата на средната възраст – от 33 до 42 години – е възрастта на нова идентичност, “биологична смърт”. През този период човек осъзнава несъответствието между желаното и реалността. Въображението му става по-силно от реалните възможности. Тялото се преустройва, темпото на живот се променя. Положително е, че в съзнанието на човек има формиране на общочовешки ценности, той се чувства мъдър и културен. Сред негативните тенденции има самовглъбяване, отдръпване в себе си, преживяване на застой. На човек изглежда, че всичко най-добро вече е зад гърба му, че собственият му живот умира. Мнозина се борят с тези тенденции, получават второ висше образование, разширяват обхвата на дейност и дори намират ново семейство.

55-65 години – период на стабилност, емоционална отдаденост. Има желание да се грижи за емоционалното състояние не толкова на своето, колкото на другите хора. Това е най-голямата проява на интелектуална и духовна близост, откритост, толерантност към чуждото мнение. Уравновесеният човек, със здрав ум и трезва памет, изпитва удовлетворение от живота, който е живял, живее със спомени.

По-нататъшната съдба на конкретен човек зависи от нейната жизнена позиция. Можете да изберете позицията на мъдростта, което означава, че можете да приемете миналия живот с всички победи и поражения и да предадете своя опит на другите. И можете да заемете позиция на отчаяние, тоест да отречете преминатия етап от живота, да се измъчвате и измъчвате. Липсата или загубата на натрупаната цялост се изразява в страха от смъртта: единственият жизнен цикъл не се приема като край на живота. Отчаянието изразява съзнанието, че остава малко време за живот, за да се опитате да започнете нов живот и да изпитате други пътища към пълнотата. За някои мъже тази криза се проявява в поговорката: сива коса в брада – дявол в ребро: на тази възраст някои се стремят да променят семейството си в опит да избегнат страха от “пропуснат живот”.

Изброяваме периодите на кризи на средната възраст:

• 16-20 години, младост, определяне на жизнения път;
• 30 години, началото на зрелостта, преосмисляне на целите;
• 40-45 години, зрялост, страх от самота, нови интереси и хобита;
• 60-70 години, старост, обобщаване на резултатите от живота.
• Като цяло кризите на средната възраст са по-спокойни и плавни, но не всички са еднакви, а за някои може да са по-тежки от предишните. Някои хора успяват да решат проблемите сами, докато други се обръщат към психолог. Във всеки случай най-важното е, че кризата преминава ефективно и човекът придобива нови значения и правилно определя приоритетите.

Най-възрастните – от 60 до 100 и повече години

На такава уважавана възраст хората най-често се пенсионират и такава промяна в живота води до факта, че те са изправени пред въпроса какво да правят, какво да правят сега. Човек разбира, че вече не е в цикъла на събитията: децата отдавна са пораснали, някой също има внуци, здравето вече не е същото, някои приятели може би вече са починали. В такава ситуация човек губи смисъла и надеждата за пълноценен живот, което може да доведе до отчаяние и депресия.

Ето защо за възрастните хора комуникацията с роднини и приятели, моралната подкрепа е от особено значение. Нуждаят се от вниманието и грижите на деца и внуци или роднини, с които общуват. Важно е да се чувстваш значим и необходим.

Освен това 60 години е време за обобщаване, когато човек се обръща назад към миналото и вижда какво е успял да направи, кое се е получило и кое не се е получило. Тук възниква въпросът: „Удовлетворен ли съм от това, което съм живял и постигнал?“ При положителен отговор ще има усещане за изпълнение на плановете, завършване на жизнения път, като резултат – удовлетворение и почтеност на индивида, което предполага премерена и спокойна старост.

При отрицателен отговор на въпроса дали човек е доволен от живота, който е живял, ще има усещане за непълнота и невъзможност вече да се направи нещо. Това ще доведе до отчаяние и депресия. На кризата от 60 години често не се обръща внимание и именно тя провокира хората на тази възраст към самоубийство и опити за самоубийство.

Ако вие самият сте представител на тази възрастова група, ако се чувствате самотни и безсмислени, свържете се с професионален психолог, който ще ви помогне да погледнете живота си по различен начин, да намерите нови значения, да придобиете нови интереси и да разберете, че животът е пълен с прекрасни моменти и събития.

Бъдете внимателни към възрастни родители и познати, проявете грижа и разбиране! Не ви отнема много време да се обадите или да посетите веднъж седмично, а за тях това е резултат от живота и признание за заслуги!

Като цяло всяка криза се преживява по свой начин, като при различните хора тя протича под различна форма, при едни относително плавно, при други бурно и тежко, а възрастовите граници също могат да се променят значително. Но тези естествени процеси на развитие ви позволяват да се адаптирате към света около вас, да създадете хармонични взаимоотношения и да се озовете на нов етап от живота, да изпълните живота с радост и цели.