Как да разберем дали сме болни от рак на шийката на матката?

Диагностиката на един напреднал рак не е трудна, защото той има изявени симптоми. Навременното диагностициране на HPV инфекцията е много по-важно за лечението, прогнозата и цялостната борба с това злокачествено заболяване.

Предраковите състояния и началните стадии на процеса са най-важни, защото са лечими.

Най-често използваните в практиката методи са следните:

• Цитологична диагностика – цитонамазка. Извършва се основно с помощта на техника за обработка на клетъчни препарати (цитонамазки), описана от Papanicolau, позната още като Pap – тест. Това е сравнително прост метод, извършван обикновено в лекарския кабинет или клиника. Той открива изменени или ракови клетки в епитела на шийката на матката. Със специални памучни шпатули се остъргва материал от лигавицата на маточната шийка. Получените препарати се фиксират и оцветяват, след което се наблюдава под микроскоп. Групират се в пет групи по Папаниколау (PAP I-V). 
  
  
  • Цитонамазката е стандартна скринингова процедура за рак на шийката на матката.
  • Тестът трябва да се прави всяка година при всички жени след 21 години или 3 години след като станат сексуално активни.
  • Тестът се провежда когато пациентката е напълно здрава.
  Поради способността му да намира промените преди да се превърнат в рак, този метод значително намали смъртността след въвеждането си като диагностична процедура през 1950 година. Само за 20 години броят на смъртните случаи в САЩ намаляват със 70% в резултат на това просто скринингово изследване.
   
• Образни методи. Това са сравнително нови процедури, с големи диагностични възможности. При тях по различен начин се визуализират рисковите зони за развитие на рак на маточната шийка.

• Хистологично изследване. Счита се за “златен стандарт” за потвърждаване на диагнозата при заболяванията, причинени от HPV. При този метод се изследват тъкани от шийката на матката, за разлика от цитонамазката, където се изследват само клетки.
  
   
• Серологични методи. Изследва се кръвният серум на болния за наличие на антитела, насочени срещу вирусните антигени.
  
   
• Изследване на вирусна ДНК. Изследването за вирусна ДНК включва основно метода PCR. Целта е да се открие наличието на вирусната генетична информация (ДНК) в кръвта на болния. Тази процедура е с изключително висока чувствителност. Използва се в случаите, когато пациентката има сигнализиращи данни от цитонамазката.