Здраве

Всяко масло е неповторимо! Някои видове са подходящи за студената кухня, например за намазване върху хляб или за салата, докато други са добри за готвене. Маслата с растителен произход съдържат различни мастни киселини: наситени, прости ненаситени (като олеиновата киселина) или сложни ненаситени мастни киселини (като линоловата и линоленовата киселина).
Линоловата и линоленовата киселина са жизненоважни мастни киселини, които не могат да се произвеждат от организма и трябва ежедневно да бъдат набавяни чрез храната. Те са изключително важни за някои физиологични функции.

Учените, занимаващи се с проблемите на рационалното хранене, съветват 1/3 от дневния прием на храна да бъде съставена от мазнини. Най-добре е тя да съдържа:
-1/3 наситени мастни киселини: постна риба, нискомаслено сирене, обезмаслено мляко;
- 1/3 прости ненаситени мастни киселини: зехтин (съдържащ олеинова киселина);
- 1/3 сложни ненаситени мастни киселини: диетичен маргарин (съдържащи много линолова киселина).

Зехтинът е класическо растително масло и е на първо място в средиземноморската кухня. Добива се от маслините, а тяхната месеста част съдържа 14 до 25% мазнини. За получаване на 1 литър зехтин са необходими около 2500 броя маслини. Маслиновото дърво се нуждае от много слънчева светлина и вирее само в средиземноморските страни.

Колкото повече слънчева енергия получи то, толкова повече мазнини ще се образуват в плодовете му. В студено пресования зехтин от първа преса се съдържат до 80% прости ненаситени мастни киселини (олеинова киселина) и около 10% сложни ненаситени мастни киселини (линолова киселина).
Слънчогледовото масло (олиото) се добива от слънчогледовото семе чрез студено пресоване. Слънчогледът дълго време се е използвал като декоративно растение, но от 1830 г. се отглежда масово за производство на олио. Градинските слънчогледи обикновено имат разклонени стебла с по няколко цвята.
Промишлените сортове, напротив, не са разклонени и носят само един цвят на всяко стебло. Техните семена (без люспите) съдържат до 38% масло, което се състои от 64% сложни ненаситени и 12% наситени мастни киселини. То е богато на линолова киселина и витамин Е. Често се използва за производство на маргарин. Олиото не бива да се загрява силно, но може да се употребява за задушаване на зеленчуци.
В някои страни широко се използва маслото от магарешки бодил. То се получава от семената на растението чрез студено пресоване. Съдържа най-голямо количество линолова киселина (74%) в сравнение с другите масла и се смята за най-ценното от тях поради високото съдържание на витамин Е в него. Подходящо е за задушаване на пара и приготвяне на сосове, но не и за пържене или печене.
Студено пресованото масло от пшенични зародиши е не само богато на линолова киселина (56%), но съдържа и относително голямо количество от особено ценната линоленова киселина (9%). Към тази група спадат и маслата от орехови ядки, от маково и от ленено семе.

Кокосовата мазнина заема особено положение сред другите растителни мазнини, защото подобно на животинските мазнини (в месото, млякото, млечните продукти и др.) съдържа голям процент наситени мастни киселини.
Колкото повече наситени мастни киселини съдържа една мазнина, толкова по-устойчива е тя на окисляване, загряване и разлагане. Затова кокосовата мазнина трябва да се използва най-вече за пържене, понякога за задушаване и печене и никога за приготвяне на сосове.

Няма подобни на Здравето и маслодайните растения.