Да се храним биоактивно означава да се наслаждаваме на изобилие

февруари 28 | Публикувано от zdrave | Здраве

Възпаления, астма, мигрена, артериосклероза, очно перде, преждевременни старчески явления, нарушения в храносмилането, стомашни болки, сърдечен инфаркт, рак – много биоактивни субстанции в храната могат да ни предпазят от тези болести.
Тогава какво по-лесно от това, да направим още една крачка и да се възползваме от резултатите от изследванията на биоактивните вещества за изолиране и синтетично производство на тези фармакологични активни субстанции? Защо да печем баница с праз или лук, щом същото може да свърши и таблетка със Златни времена за противниците на „зеленажа“? Или пък „биоактивното хранене“ означава нещо повече от това да приемаме отделни биоактивни действащи вещества?
Без съмнение, големите концерни се интересуват живо от това изследване. И това е разбираемо, В края на краищата перспективата да се атакуват чрез храни най-страховитите болести на благоденствието, е примамлива. Може би с портокалов сок, към който е добавена специална порция противораков хесперидин или пък с крем-супа от броколи, обогатена със сулфо-рафан. Възможностите изглеждат направо неизчерпаеми при хилядите биоактивни субстанции – не може да става сравнение с няколкото витамина. Марк Месина- учен от САЩ, изследовател в областта на фитохимикалите, вече е провъзгласил нашето време за „втори златен век на храненето“. „Първият златен век“, според Месина, се определя от откриването на витамините и минералите – това е началото на нашия век. С тези есенциални съставки на храната можаха да бъдат ликвидирани много болести, дължащи се на недостиг или липса на тези вещества. Разширяването на знанията на много хора по отношение значението на тези субстанции за обмяната на веществата доведе до факта, че недостиг на витамини се среща само при много еднообразно хранене и в определен възрастов период.

Доброто снабдяване с витамини и минерали обаче не можеше да предотврати така наречените болести на благосъстоянието – наднормено тегло, хипертония, артериосклероза и рак. След еуфорията от откриването на значението и действието на витамините и по-нататък на баластните вещества, дойде отрезвяването: въпреки всички научни знания днес от сърдечен инфаркт и рак умират повече хора, отколкото в миналото – а освен другите причинители, като важен фактор изтъкнато храненето.

Откритието на биоактивните, здравословни растителни съставки в плодовете и зеленчуците огласи настъпването на нова „ера в храненето“. Появи се поим ето functional food – т.е. функционална храна. На пръв поглед това не е нищо особено – в края на краищата всяка храна, която си пъхаме в устата, има някаква функция: да ни засити, да задоволи апетита ни, да преглътнем с нея болката и мъката си и много други задачи. Но в дискусиите по проблемите на храненето с това понятие се определя изключително здравословната функция: functional food е храна, която има особено здравословно действие, каквото другите нямат, храна, която предпазва от болести, облекчава или дори лекува. Привлекателна е тази мисъл. С функционалната храна бихме могли дори съвсем целенасочено, чрез подбор на няколко храни с особено високо съдържание на фитохимикали, да атакуваме болести. Бихме могли даже да произвеждаме храни, които са обогатени със съответните фитохимикали. Само че ни обзема скептичност дали това е правилният път.

Защото – кои храни са функционални? Досега все още не може да бъде представено научно доказателство, че една определена храна лекува дадена болест или (още по-трудно за доказване) предпазва от нея. Морковът по-здравословен ли е от зелето броколи? Срещу какви болести, в какви количества, при какъв тип хора? Въпроси след въпроси, на които ние не можем да отговорим. Дори за отделните биоактивни субстанции положението с доказателствата е по-скоро слабо. Наистина, много от тези вторични растителни вещества са доказали своите фармакологични действия, но липсва доказателството, че едно определено биоактивно вещество със сигурност носи отговорност за предпазването или лекуването на дадена болест.

Колко трудно е да се дадат такива доказателства, си личи от примера с бетакаротина. Днес вече е ясно, че хранене, богато на каротиноиди, намалява риска от рак на белия дроб, но въпреки това изглежда че приемането на големи количества изолиран бетакаротин няма това действие. Две големи проучвания във Финландия и в САЩ показаха, че зависимостите не са толкова прости, както би ни се искало. В двете проучвания на пушачи били давани допълнително към обичайната им храна таблетки с бетакаротин, за да се намали рискът от рак на белия дроб. Станало обаче точно обратното: в групите с бетакаротин рискът от раково заболяване дори се повишил малко. Вследствие на това американското изследване било прекъснато предсрочно.
Тези резултати показват две неща: хранене, богато на биоактивни субстанции, е по-добро, отколкото едностранното приемане на изолирани фитохимикали. А и нашето тяло най-често не ни прави тази услуга – да реагира според схемата „гълташ каротиново хапче – излиза здраве“.
Подобно механично мислене ни е добре познато. То е основата на нашите технически постижения и на напредъка в медицината. Само че такива, първоначално неочаквани резултати, като този в изследването с бетакаротина, показват, че едноизмерното линейно мислене си има граници, в него едно действие има една ясно очертана причина.

Yahoo BookmarksTwitterShare

Вашият коментар

Необходимо е да влезнеш в системата за да публикуваш коментар.