Свеждане до минимум рисковете от млякото

февруари 10 | Публикувано от zdrave | Здраве, Любопитно

При млякото се срещаме със същите проблеми както при другите храни от животински произход. Токсични вещества от околната среда като ПХБ и пестициди могат да се появят в млякото и в другите храни от животински произход. ПХБ не е често срещан замърсител в млякото и се появява, когато кравите се хранят с фураж от силози, третирани с химикали. Остатъците от пестициди имат по-голямо значение, тъй като те понякога се намират в млякото в по-големи количества, отколкото в месото и птиците. Приложението на инсектициди намалява и те постепенно изчезват от храната на животните. В млякото може да попадне и живак, но неговото количество в повечето райони съставлява около една десета от това, намерено в рибата.

По-сериозен проблем при млякото представлява хигиената, тъй като то е идеална хранителна среда за микробите. Много чувствително към разваляне е топлото мляко, в което бързо се развиват микроорганизми. Поради тази причина веднага след издояването то се охлажда по възможно най-бързия начин. Кожата на кравите, доячните машини (или ръцете на дояча), контейнерите, в които се събира млякото, са източници на замърсяване. Нещо повече, някои бактерии и вируси могат да преминат в млякото от самото животно. Поради това правителството е разработило правила за боравене с млякото. Изисква се пастьоризация и периодично отчитане на микробното число.

За съжаление пастьоризацията не е много надежден метод за отстраняване на микроорганизмите от млякото. Тя се провежда при температура 72° С за 15 секунди. Ако се сравни с варенето, което е при 100 градуса по  целзий пастьоризирането не е при много висока температура и от него не се очаква да елиминира всички микроби. Стандартите разрешават допустимо ниво до 20 000 бактерии на милилитър (5 милилитра са една чаена лъжичка) при напускането на пастъоризатора. При типичната за хладилника температура от 4°С популацията микроорганизми се удвоява на всеки 35-40 часа. Съюзът на потребителите намира, че в една от всеки шест проби, донесени от магазините, има повече от 130 000 микроба, а понякога те са милиони. Интересно е да се отбележи, че не всички замърсени проби дават отклонения във вкусовите качества.

Важен е не само броят на микробите, но и техният вид. Млечните стада за разлика от другия добитък не приемат рутинно с малки дози антибиотици. Те получават антибиотици при лечение или профилактика на мастит и млякото може да съдържа антибиотикорезистентни микроорганизми, като салмонела например. Замърсяването със салмонела се среща често в сухото мляко и такова мляко трябва да се разтвори и да се свари или да се използва само готвене.

За по-голяма сигурност млякото трябва да се вари, включително и пастьоризираното. Тъй като млякото, използвано за готвене, обикновено се загрява достатъчно, за да се стерилизира, много е важно да се свари млякото, което се пие или се заливат различните закуски от зърнени или брашнени варива. След сваряване то трябва да се охлади и да се постави в хладилник.

Варенето може да унищожи и други болестотворни микроби. Стандартните процедури на проверката не включват изследването за много небактериални микроорганизми, като вируси например. Мултиплената склероза, която се смята за бавновирусна инфекция, може да се среща по-често при повишена консумация на мляко, особено в страните, където млякото не се вари.

Няма подобни на Свеждане до минимум рисковете от млякото.

Yahoo BookmarksTwitterShare

Вашият коментар

Необходимо е да влезнеш в системата за да публикуваш коментар.