Използване на автоинжектора с адреналин

януари 2 | Публикувано от zdrave | Здраве, Първа помощ

„Анален“ и „ЕпиПен“ улесняват максимално използването на животоспасяващото лекарство, от което детето ви има нужда.

На теория е лесно да инжектираш правилната доза адреналин като следваш стандартните инструкции на устройството. Но на практика невинаги е толкова просто!

Максим (7 г.) излезе от игрището и каза, че не се чувства много добре и че му е много горещо. Изведох го на чист въздух, но междувременно той вече не виждаше много добре и не можеше да върви. Гушнах го и го попитах дали го боли коремчето или пък някъде другаде и той посочи гърлото си. Забелязвах, че ставаше все по-топъл и че цветът на кожата му се променяше.
Казах на сестра ми, че според мен това е анафилактичен шок и може да имаме нужда от помощ, така че тя се обърна към един от служителите и той извика първа помощ. Когато се върна, Максим беше започнал да се отнася и приличаше на парцалена кукла в ръцете ми. Беше ми трудно да го държа. Започвах наистина да изпадам в паника и се опитвах да запазя спокойствие. Казах на сестра ми, че може би той ще има нужда от автоинжектора си с адреналин и тя извади единия. Около нас се беше събрала тълпа от възрастни и деца.
Служителите на първа помощ пристигнаха много бързо и сестра ми им каза какъв е проблемът. Състоянието на Максим вече се беше влошило и той почти не реагираше. Тогава сестра ми каза, че трябва да му инжектирам адреналина, но всички онези хора го гледаха, а той толкова страдаше, че аз просто исках да го прегръщам и да го скрия от тях. Тогава човекът от първа помощ също каза, че трябва да го направя, но аз просто не бях в състояние да го подложа на още стрес. Мислех си „Ами ако не подейства и той изтърпи още болка за нищо?“ Тогава сестра ми предложи тя да го направи и аз ѝ показах къде да инжектира адреналина, докато аз го гушкам.
Когато тя направи инжекцията, Максим извика и сестра ми започна да брои до десет доста високо. Щом стигна до пет, Максим отвърна на прегръдката ми и започна да се връща в съзнание.
Всичко това се разви в рамките на пет минути.
Сега знам колко бързо и чудесно действа адреналинът и се надявам, че ако има следващ път, ще го използвам много по-бързо.

Тодор беше на 15 месеца, когато направи първия си анафилактичен шок – протегнал се до плота и отпил глътка от млякото на сестра си.
Той силно пребледня и устните му посиняха. Цялото му тяло се покри с уртикария и после забели очи. Всичко това се случваше пред мен и след това той се отпусна. Нещата се развиваха много бързо. Стоях там, както ми се струваше векове, и знаех, че трябва да намеря адреналина. Мисля, че се колебаех, защото липсваше отокът, който очаквах. Тогава мозъкът ми заработи и аз осъзнах, че вероятно кръвното му налягане е паднало и е колабирал. Вдигнах го, изтичах да намеря автоинжекторите му с адреналин и трябваше да извадя един от кутията с Тодор на ръце. Наложи се да махна капачето със зъби и да дръпна предпазната тапа, тъй като държах в ръце отпусналото се дете и автоинжектора „ЕпиПен“ и не знаех как да координирам всичко.
Седнах на дивана, за да мога да го поддържам с тялото си, дръпнах панталонките му с лявата си ръка и поставих автоинжектора до бедрото му с дясната. Направих пауза, за да съм сигурна, че наистина трябва да направя това, преди да натисна, но знаех, че е наложително. Щом го сторих, той извика и тялото му се изви, което не очаквах – трябваше да го държа наистина здраво, докато се извиваше, продължавайки да притискам автоинжектора в него и да отброя до десет.
Когато отместих автоинжектора от тялото му, шокирано забелязах иглата. Не съм сигурна защо се изненадах, тъй като очевидно би трябвало да знам, че ще я има просто не бях помислила предварително, че ще я изтегля от крака му! И така, седях там с гърчещо се малко дете в едната ръка и с игла в другата. Сигурно съм я оставила. Тресях се ужасно и си мислех, че просто не знам какво да правя, но някъде в главата ми отекваше, че сега трябва да се обадя за линейка. След това Тодор повърна и изпоцапа целия под, но вече си връщаше цвета и аз знаех, че ще се оправи. Адреналинът беше спасил живота му. Когато линейката потегли към дома ни, аз просто се отпуснах в едно кресло заедно с детето и добре си поплаках.
Първият път определено е най-страшен. Макар да се подготвяш за анафилактичен шок, пак е стряскащо и неочаквано, когато се случи. Фактът, че се бях упражнявала няколко пъти, наистина ми помогна, когато трябваше да го направя наистина.
Вероятно ще треперите, след като направите инжекцията, а детето ви ще има нужда от гушкане и ободряване след това стаховито преживяване. Всъщност и двамата ще имате нужда от силна прегръдка.
винаги звънете на 112, след като използвате автоинжектор с адреналин

В повечето случаи адреналинът ще подейства незабавно и възстановяването ще бъде бързо. Все пак е важно да позвъните на 112, вместо сами да карате детето в болницата. Хората от Бърза помощ не само носят необходимата апаратура, за да се справят с последващи проблеми или повторен пристъп, но могат да ви отведат в болницата по-бързо и направо в спешното отделение.

Няма подобни на Използване на автоинжектора с адреналин.

Yahoo BookmarksTwitterShare

Вашият коментар

Необходимо е да влезнеш в системата за да публикуваш коментар.