Глюкосинолати – ловци на микроби

ноември 19 | Публикувано от zdrave | Здраве

Колкото по-лют е вкусът, толкова по-страшно и опасно става за бактериите. При делението на глюкосинолатите в горчицата, хряна, пореча и репичките се образуват горчични масла и именно те изкарват сълзите от очите ни бактериите, вирусите и гъбичките от тялото ни. При простуди, бронхиален катар и хрема това дразнение е част от действието на веществата. Чрез засиленото образуване и отделяне на сълзи и слюнка се разтварят заседналите храчки и така могат да се отхрачат и изкашлят. Маслото на пореча (бензилово горчично масло) е най-ефикасно. То има най-силното антибиотично действие сред горчичните масла и затова се определя като растителен широкоспектърен антибиотик. Дори в концентрация от 5 g/ml тези масла, съдържащи се в хряна и пореча, блокират развитието на стафилококите и вирусите на грипа. Лечебното действие на различните сортове зеле при стомашни язви се базира до голяма степен на свойството на антибиотичните глюкосинолати да възпрепятстват растежа на бактерията Helicobacter pvlori.

Както при сулфидите, така и тук важи правилото: тежка остра инфекция не може да се лекува с горчица и латинка (или пореч). Но като профилактика при често появяващи се инфекции на пикочните пътища и по време на грипни епидемии растителните антибиотици са добра алтернатива на лечение и предпазване. Ефект
има при количества: 10-20 г хрян или пореч на ден.

Yahoo BookmarksTwitterShare

Вашият коментар

Необходимо е да влезнеш в системата за да публикуваш коментар.